Януари в Пловдив е студен и сив, но дори зимата не може да отнеме чара на старите улички и атмосферата на града. Казвам се Катя и съм на 32 години. Работя като фрийлансър – организирам събития и мероприятия, но след празниците винаги идва един период на затишие. Затова реших да се откъсна от ежедневието и да прекарам няколко дни в Пловдив, град, който обожавам. Настаних се в малък хостел в центъра, близо до Капана – сърцето на културата и изкуството в града.
Хостелът беше уютен, не твърде натоварен, което беше идеално за мен. Имаше само още няколко гости – предимно туристи, които бяха дошли да разгледат града, но не бяха особено шумни. Настаних се в малка стая на втория етаж, с голям прозорец, който гледаше към оживената улица. Гледката не беше нещо особено, но усещах, че тук ще се отпусна.
Първите два дни минаха спокойно. Обикалях из стария град, разглеждах антиквариатите, наслаждавах се на тишината на хълмовете. Вечерите прекарвах в малки заведения, наслаждавайки се на чаша вино и добра книга.
На третата вечер, когато се прибрах в хостела, всичко изглеждаше нормално – тишина, спокойствие, хората в общата стая си говореха приглушено. Взех си душ и се готвех да се отпусна в леглото с филм, когато чух приглушени гласове в коридора. Не обърнах внимание – вероятно някой нов гост се настаняваше. Но след няколко минути се почука на вратата ми.
Отворих и пред мен стоеше един мъж – на около 35 години, висок, с тъмна коса и очи, които веднага привлякоха вниманието ми. Изглеждаше леко замръзнал, с куфар в ръката, и усмихна с лека срамежливост.
Проговори ми на френски:
– Извинявай, казаха ми, че мога да се обърна към теб за помощ – обърна се той с лек акцент. – Нов съм тук и търся някаква информация за града, хостелът ми изглежда малко объркан.
Не можах да не се усмихна.
– Разбира се, влизай. Аз съм тук вече няколко дни и мога да ти дам някои съвети.
Той влезе, поставяйки куфара до вратата, и се настани на стол близо до прозореца. Разговаряхме няколко минути за това откъде е, какво планира да прави в Пловдив. Оказа се, че е дошъл от Франция за кратка почивка и да се наслади на културата на Балканите. Разговорът ни се завърза бързо и неусетно минаха няколко часа. Оказа се, че имаме много общи интереси – и двамата обичахме да пътуваме, да опознаваме нови места и да се губим в атмосферата на старинни градове.
Неусетно нощта напредна, а аз се чувствах все по-спокойна в неговата компания. Беше някак топло и уютно, въпреки студената зимна нощ отвън. Няколко пъти се спогледахме, усмивките ни станаха по-приглушени, а напрежението в стаята сякаш се увеличи. Той стана от стола и се приближи до мен, като се наклони леко към лицето ми.
– Не знам дали е подходящо, но откакто влязох тук, не мога да спра да мисля за теб – прошепна той тихо.
Сърцето ми заби малко по-бързо. Не бях сигурна какво точно искам в този момент, но същевременно чувствах силно привличане. Нощта, компанията, усещането за близост – всичко това се сля в едно и аз се усмихнах леко.
– Може би не е най-подходящото време – отговорих на шега, но тонът ми не беше съвсем убедителен.
Той не се поколеба, взе ръката ми и я задържа за миг, преди да се наклони и устните му леко да докоснат моите. Целувката беше нежна, но в нея имаше страст, която ни накара да забравим къде сме и колко е часът. Разгорещихме се бързо, докато ръцете му се плъзгаха по тялото ми, а аз усетих как тръпката се разлива по кожата ми.
Казах си, какво пък толкова. Нека се позабавлявсм с тялото на този французин. Хванах го за пакета и усетих, че вече пишока му пулсира в гащите. Докато ме целуваше, аз откопчах ципа му е бръкнах под белите му слипове. Имаше розова пишка с руси подстригани косми. Стана ми странно, че беше изключително топла.
Наведох се и застанах пред неговия член. Забелих му главата и отдолу се показа червена главичка с широка дупка. Усетих лек аромат на мъжки хуй, но това ме възбуди още повече. Исках да бъде в мен тази нощ.
Налапах го бързо и грубо. Той стенеше от удоволствие. В един момент ми каза да спра. Помислих, че нещо не правя както трябва. Той ми каза, че много му се пикае и трябва да иде до тоалетната. В стаята нямаше тоалетна. Беше една на етажа на хостела.
Казах му, че това ще счупи момента и имам по-добра идея. До леглото ми имах почти празна бутилка литър и половина вода. Развих капачката и докато му държа полунадървения хуй, надочих широката дупка на главичката му към гърлото на бутилката. Той ме погледна учудено, но се усмихна. Казах му да се отпусне и да пикае в шишето ми.
Започна да тече топлата урина в бутилката. Аз държах с едната си ръка хуя му, с другата бутилката, която се пълнеше с топла течност. Леле, този човек не е пикал от Франция сигурно.
Изпика над половин бутилка. Усмихна се и ме погледна. Попита ме, тук ли да го изтръскам. Аз казах не, тук в леглото не може. След което насочих хуя му към устата си и го засмуках. Харесва ми този вкус и аромат.
Хуя му стана твърд като стомана. Аз го бутнах да легне и седнах отгоре му. Вече бях готова да поема всичко в мен. Започнах да се движа и да се чукам с неговия кур. Беше невероятно. Размера му беше около 15-16 сантиметра, но твърдостта му беше 10/10.
В един момент видях да се мръщи и да казва спри. Аз започнах още повече да се друсам върху него. Той изригна в мен. Усещаха се пулсациите на сперма. Беше невероятно!
Полежахме около 15 минути и се разбрахме да пием кафе сутринта.
Аз знаех, че няма да спазя уговорката, защото след секс, никога не се виждам втори път с мъжа, който съм използвала за да си доставя удоволствие.
Станах рано и тръгнах към жп гара Пловдив. Беше време да се върна в моя свят.
Телефонаа ми звънна. Беше нова заявка за работа.
