Игор от казармата

91

Веднага разбрах – лоша работа… Той вървеше пред строя и си избираше от новопристигналите новобранци помощник.
Пет минути преди това ни строиха и обявиха, че е необходим човек в котелното – помощник на огняря…
Висок, над 190 см, мургав, късо подстригана коса, огромни, силни ръце… Влюбих се в него „от пръв поглед“…

…Още на 12 разбрах, че не съм като всички. Гледах съучениците си, панталоните им, по-скоро издутините отпред, а ако в часовете по физкултура някой от тях ме притиснеше много силно, си спомнях за това дни наред. По-късно разбрах всичко за себе си. Не ми се искаше да живея. Страхувах се да живея.
На 18 съм. В армията. Срещнах него. Игор… Оглеждаше ни и избираше. Аз изобщо нямах никакъв шанс – среден на ръст, ръцете ми не са силни, пубертетска фигура… „Ех, избери мен!“ Точно това крещяха очите ми. Той случайно надникна в тях и навярно прочете нещо. Продължи нататък по строя, но после се върна.
– Да вървим, боец…
Командирът на ротата се позачуди:
– Този ли?.. Е, както искаш… Ако не става, ще го сменим…
По пътя към котелното, той вървеше с бързи, широки крачки, а аз едва успявах да го догоня. Котелното беше между двете казарми, в гората. Огледа се:
– Умори ли се? Хайде да поседнем, да запалим…
– Не пуша…
– Ясно… Какво, не ти ли е добре в ротата, обиждат ли те? Гледам – не си Херкулес. Точно затова те избрах – стана ми жал за теб, такива като теб яко ги млатят. Но те предупреждавам – ще бачкаш както се полага, без клинчене. Ясно? Как те викат?
– Ясно… Валентин.
– Ама за какъв хуй ми трябваше… Валка… Добре, да вървим…
На място ми показа цялото стопанство. Кое как се прави – не е Бог знае каква наука… Ще се справя. Седнахме да вечеряме.
– И аз служих в това поделение. След армията нямаше къде да ида – родителите ми са алкохолици, няма какво да правя в кооператива, пари няма… Реших да поработя тук и да се преместя някъде в топлите краища на родината. Та – ето, две години вече… Лапай, лапай. Ще пийнеш ли?
– Не знам… Не пия… Е, давай…
– Не пиеш? Хм… А аз обичам. Пък и какво друго да правя, наоколо – само гора. До най-близкото село са 16 километра, пък и там – пълна скръб… Жени няма – всички са разграбени, а тези, дето са свободни са такива плашипутарници… Само по време на отпуск наваксвам… А ти с жените как си? Мориш ли ги?
Усмихвам се глупаво в отговор…
– Ами, да…
– Хуй – да! Ясно ми е, че още цица не си барвал… Добре, да вървим да спим – през нощта има два пъти да ставаме – въглища да хвърляме…
Малка стаичка. Леглото ми е войнишко, желязно. А неговото – ръчно направен голям креват. Почнахме да се събличаме. Ох, колко е хубав… Крака, ръце, тяло, бедра… Гъсти косми на гърдите, по краката. Даже през гащите се виждат тези очертания… Бързо се пъхнах под одеалото – възбудих се, чувствам, че членът ми се изправя. Той заспа бързо, а аз лежа и си мисля: „по-добре да бях останал в ротата – не мога да съм до него, ей така – в една стая и да знам, че никога…“.
Никога не съм правил секс с мъж. Плачех нощем заровил глава във възглавницата, мечтаех за това всяка минута, но не знаех, как да осъществя тази мечта. Страхувах се да я осъществя…
– Ей, боец, ставай! Да отиваме да бачкаме за благото на Родината.Bareback Gay Army Sex With Julien Heath and Alex Grander 21 Игор от казармата
Хвърляхме въглища. Той две лопати, аз – една. „Кога ще свърши всичко това? Не мога повече… Пък на него му е през кура… Хвърля и даже не се задъхва…“. Накрая свършихме.
– Айде в душа.
Така бях уморен, че като погледнах „инструмента“ му, само успях да си помисля „Охо! Това се казва!“, но нямах сили даже да се възбудя…
– Ама ти наистина си като момиче – крака, тяло – нежничък си ми ти, Валка. А работиш калпаво – давам ти две седмици срок да се оправиш, или – обратно в ротата… Няма да се пъна и заради тебе… Ясно?
– Ясно…
И се заредиха ден след ден… Въглища, въглища, въглища… Мразех въглищата, миньорите, които са ги изкопали, хората, които се топлеха и миеха с топла вода… И него мразех… Постоянните бъзици, леките, но осезаеми удари по врата и подритвания… Обичах го… Вече исках да ме праща обратно – в ротата. Не можех да бъда заедно с него. Когато веднъж той се приближи до мен и взе ръцете ми в своите:
– Да… С такива мазоли за никакъв хуй не ставаш. Следващата седмица – в ротата. Аз да не съм ти лазарет. Отивай да подредиш спалното… Сготви нещо. Сам ще нахвърлям въглищата.
Обелих картофи, направих салата, крем… Ех, мамка му и живот. Измих пода. Наканих се да излизам с легена с мръсната вода в ръце и на входа се сблъсках с него.
– Къде се вреш, тъпанар? Кьорав ли си?
От удара му паднах на леглото си и излях целия леген с мръсна вода върху себе си и постелята.
– Ама че смотльо! Мърльо. Отивай да се миеш, парцал такъв! И по-бързо. Ядем и си лягаме! Недоносче, баба!
– Няма да вечерям, не искам!
– Ама, че женчо нещастен!
Събрах дюшека и чаршафите да ги изсуша. Разпънах ги на тръбите – ще изсъхнат. Стоя под душа и се къпя. Избиват ми сълзи. „Ама защо така става… С какво съм се провинил, Господи, какво толкова лошо съм успял да направя през живота си, че съм наказан така…“. Свърших с къпането, влиза той.
– Иди да хапнеш все пак. Оставих ти… Докато не е изстинало…
Седя, ям, даже не усещам вкуса. Мъчно ми е! Ох, колко ми е мъчно! Влезе Игор, погледна ме и отиде да спи. Вдигнах масата. Подпрях се на стената, седя си тихичко и сам себе си оплаквам… Влиза:
– Дълго ли ще седиш така? Я бързо си лягай!
– Ама всичко е мокро още… Не е изсъхнало…
– Лягай до мен. Или си стеснителен?
Влизам в стаичката. Събличам се тихо в тъмното. Той лежи и пуши. Понадигна се. Аз легнах до стената, направо се притиснах в нея, за да не го докосвам. За първи път лежах в едно легло с мъж…
– И за какъв хуй те взех… По-добре някой як боец, вместо теб… Пожалих го, майка Тереза направо, да я еба… Мама ти ще се разкатае там – сега в ротата ще си като новобранец, почти две седмици са минали, твоите вече са успели да се сдушат помежду си… А ти там, сега ще си самичък…
Сега вече мъката ми се изля. Заплаках. Не, не заплаках, а заридах:
– Че каква разлика – тук, там… Ще издържа…
Той ме обърна към себе си – прегърна ме, притисна ме:
– Ти какво, Валка! Добре де, успокой се, недей така! Ей, тихо, тихо…
Успокоява ме като дете, гали ме по гърба. Ръцете му – огромни, силни. Тикнах нос в косматата му гръд и тихо плача. Като че ли се успокоих. А той все ме притиска. А на мен ми е така хубаво от усещането на неговото тяло, неговия аромат, от дишането му, от това, че за първи път лежа така близко с мъж, а той сега ме гали по гърба и ме успокоява. Ако тогава ме бяха питали: „Сега?..“. Бих отговорил: „Да, сега вече може и да умра, съгласен съм…“. Изведнъж взе лицето ми с ръка и ме целуна – нежно и силно.
Отстрани се и пак. С език разтвори устните ми, проникна между тях. Едва не умрях от сърдечен удар. Чувствам, членът му е станал – опира се в корема ми… Шепне ми на ухото:
– Валенце, ако веднага не станеш и не си тръгнеш, „пре-велика“ глупост ще направя с теб… Тръгваш ли?..
А на мен дъхът ми не стига да отговоря смислено:
– Не… Игор… не… аз… оставам… аз искам така… нека…
Запуши ми устата с целувка. Легна по гръб, положи ме върху себе си. Започнах да го целувам.Лицето, шията, гърдите, корема. Той замря, само диша тежко и тихо стене. Притиснах лице към гащите му. Търкам се в него. Той протегна ръка – искаше да свали гащите си. Отместих ръката му и сам ги свалих. Колко е огромен. На лунната светлина можех да го разгледам едва-едва, но и което видях ме порази. 20-22 сантиметра, дебел, с вени по ствола, наполовина оголена глава, огромни топки… Не вярвах, че всичко това е до лицето ми, до устата ми… Спомних си всичко, което съм чел и слушал някога за минета. Ще се постарая да му хареса… Почнах да галя с език топките му, да ги взимам в уста, да галя с език под тях… Той тихо стенеше и потръпваше… Прокарах език по ствола и с крайчето му минах по главичката… Той застена по-силно… Не издържах и взех главичката в уста… Никога няма да го забравя… За първи път в живота си лапах член… Вкус, аромат – помня всичко… Той започна да се надига и отпуска, просто набивайки главата ми на хуя си… От време на време ми се струваше, че всеки момент ще свърши и аз спирах и изпусках члена му от устата си – тогава той шумно вдишваше… Накрая, когато отново исках да прекъсна, Игор ме придърпа обратно и започна със стонове и тласъци да свършва в устата ми… Сперма… Сладък и тръпчив сок… Той свършваше дълго и много, а аз едвам успявах да преглъщам. Най-накрая тласъците и потоците спряха. Облизах главичката – по тялото му премина тръпка… Отстраних се и се свих на кълбо край бедрата му… „А какво ще стане по-нататък? Сега той ще каже нещо, което просто няма да мога да преживея…“. Той пое въздух, надигна се и ме притегли с две ръце:
– Ела при мен, Валка… Ти, какво… Ела…
Едва не закрещях от любов към него… Заринах лице в гъстите косми на гърдите му… Той повдигна лицето ми и ме целуна. Целуна ме! Сега не съм му противен!! Той не ме презира!!! Той отново започна да ме гали, опипва, ласкае. Постепенно ръката му се спускаше все по-надолу и надолу. Прекара я по задните ми части, задържа ръката си върху тях… Започна лекичко да ги стиска… Задъхах се… Започнах да мърдам и да повдигам дупе в такт с движението на ръцете му…
– Правил ли си го някога?…
– Не, Игор, никога…
– Може много да те заболи… Малко съм едър като за първи път…
– Ще издържа…
– Е, както кажеш, Валка…

Сложи ме по гръб. Сгъна одеалото и го подложи под дупето ми. Протегна ръка към нощното шкафче и взе някакъв крем… Аз лежах и треперех от страх и желание… Той ме целуна:
– Ако много те заболи, кажи си… Аз не съм звяр, някакъв…

Вдигна краката ми на раменете си, надвеси се над мен и започна да търси входа към тялото ми… Взех члена му и го насочих към ануса… Той натисна. И се спря.
– Наред ли е всичко?…
– Да, продължавай…

Той натисна още и аз, заедно с болката, почувствах как главичката му влезе в мен… Той натисна още по-силно… Болката просто ме парализира… А той все потъваше ли, потъваше в мен… Хванах го за раменете и инстинктивно започнах да го отблъсквам от себе си…
– Да спра ли?… Да не продължаваме?…
– Не… всичко е… на ред… не… спирай…

Ама кога най-накрая ще влезе целият?… Най-сетре почувствах докосването на космите на пубиса му към дупето ми… Той беше целият в мен! Започна да се движи в обратна посока. Почти излезе и пак започна да потъва… Нямаше я вече тази адска болка… Започнах по малко да свиквам с нея… Той започна да се движи все по-бързо… Болката започна да се притъпява и да утихва… От време на време дори започнах да се движа насреща му. Най-накрая той се изви и със стон започна да свършва в мен.
… Почувствах, как потръпва членът му в мен… Бях почти в безсъзнание… Без да вади члена си, той лежеше върху мен и дишаше тежко… Мокър и уморен… Най-накрая се обърна по гръб, пое си въздух и запали цигара…
– Валка, няма да те върна в ротата… Обаче може да те изчукам тук… хм… до смърт… Избирай…
– Игор, до смърт… Като ще умирам, поне да е с музика…

Той се разсмя и ме прегърна в обятията си… целува ме… шепне:
– Ах ти, курвичката ми… Е, готви се… За дълги, ежедневни и продължителни ебавки… До смърт, казваш – сам си го просиш…
– Че ако искаш, още днес, Игор…
– Не, за днес – точка. Като за първи път ти стига. Според мен и без това май малко те разкъсах… Девственицата ми, тя…

Едва не умрях… Затворих очи и тихо заплаках… От щастие… Ще остана с него… Той ще е с мен… Заспах в обятията му. През нощта той стана да хвърля въглища, аз също исках да стана, но той ме възпря:
– Аз сам. Лежи и почивай.

Отваряйки очи на сутринта, видях пред носа си готовия му член. Размахваше го пред лицето ми и го прокарваше по устните ми…
– Добро утро…

Без да отговарям, взех главичката му в устата си. Лапах го бавно и се стараех да го поема колкото се може по-навътре… Той свърши, шумно, и както през нощта – обилно… Изпуснах го от устата си:
– Добро утро, Игор…
Разсмяхме се.

Тази седмица той работи сам – наистина малко ме беше поразкъсал. Затова минавахме само с минета. А аз го правех всеки път все по-добре – вече знаех, какво му харесва най-много. А след седмица, през нощта, след поредната порция от спермата му, той прошепна, докато галеше и опипваше дупето ми:
– Е, как е, Валка – наред ли е всичко?
– Да Игор… Нормално…

Преобърна ме по корем и след кратка подготовка започна да влиза в мен… Почти не болеше, само в началото… После ме изправи на задна прашка и започна да влиза в мен…
– Ох, какъв си ми… тесничък… и горещ… хубаво… да ти еба… супер…

Движех се с неговия ритъм. Изведнъж започнах да усещам някакво ново чувство вътре в мен – предния път го нямаше… Стенех, но стенех сладострастно, от блаженството, което се разливаше в мен… И изведнъж започнах да се празня… Започнах така да се извивам и протягам, че той едва ме удържаше в ръцете си. От тези движения започна да свършва и самият той… Накрая просто рухнахме на леглото… Нямах сили дори да мисля за нещо… Поехме си дъх…
– Ама, че го раздаваш, Валка… Направо ме сбърка… Хареса ли ти?..

Успях само да измуча нещо в отговор.
.. Нощите станаха направо прекрасни. Плюс ежедневния сутрешен минет… Работех заедно с него, и вече не бях толкова неумел и немощен – постегнах се. Веднъж го попитах:
– Игор, ама нали не съм ти първия експеримент?… Не си съвсем новак в тая работа?…
– Ами… играли сме си с момчетата няколко пъти…

Така минаха няколко месеца… Когато той отрони:
– Иска ми се нещо новичко… А, Валка?

Не придадох никакво значение на тези му думи. Докато веднъж не отидохме на баня в съседното поделение. Там баняджия беше негов приятел, също такъв волнонаемен, както и Игор – Дима, светлокос, невисок, набит. Винаги ходехме късно през нощта, когато и войници, офицери и семейства вече са се изкъпали. натоплихме се добре, седим в преддверието – водчица, мезенце, те си говорят за нещо, а аз мълча. Стана дума за жени, а същия тоя, Дима, казва:
– Днес едва не се изпразних, офицерските жени се къпаха – видях ги няколко пъти… А ти, Игор, как се оправяш там без жени?
– Че аз си имам Валката… Той прави всичко по-добре от която и да е жена…
И зацвили като кон… А аз седя, ни жив, ни мъртъв – издаде ме… Дима седи и не разбира – сериозно ли говори, или се майтапи. Мести поглед ту към мен, ту към него…
– Валка, как ти се вижда Дима?… Ще му пуснеш ли?… Не се дърпай, де! Жените казват, че е нежно момче… Иди Дима, поизтъркай гръбчето на Валката…
А Дима вече стои до мен. Членът му стърчи като кол – по-малък от тоя на Игор, но все пак с впечатляващи размери:
– Да вървим, боец, да се поизкъпем още малко…
Погледнах към Игор.
– Върви, върви, ще ти хареса той…

Станах и тръгнах след Дима към банята. Краката ми – като дървени, от обида не мога да си поема въздух – пробута ме като последна курва… „Че какъв си? И какво искаше?“.

Дима не му мисли много. Постави ме на колене и започна да ме чука в устата. От мен не се искаше нищо – само отваряй по-широко… А той буквално ме ебеше. Свърши на лицето ми. Отначало размаза спермата си по лицето ми, а после я събра и започна да я тика с пръсти в устата ми.
– Браво, мамка ти… Облизвай пръстите – и следа да не остане…
Облизах цялата сперма, а той – пак готов, членът му стърчи и потръпва…
– Сега застани на задна прашка. Ще проверим дупето ти. Дали Игор те е разебал хубаво или е останало още нещо за доебаване?…
Застанах аз, а той с един замах се намъкна в мен. Даже залитнах напред от изненада. А той ме хвана за кръста:
– Стой на място бе… Къде тръгна, ма курво? Едва почнах да те еба, а ти вече се отнесе…

Чукаше ме с размах.
… Не като Игор. Почти напълно излизаше от мен, а после със силно движение пак влизаше.
– Движи се, курво… Недей да дремеш…
Движех се. Отвътре пак започна да се надига гореща вълна. Започнах сладко да стена.
– Харесва ти да чувстваш кура ми в гъза си, а?…
Само махах с глава в отговор и стенех… Така и не чухме, кога влезе Игор.
– О, виждам, че вече сте се сприятелили… Е, Димка, как е?..
– Заеби… Присъединявай се към компанията…
– Че как иначе… Винаги готов!

Значи, това било новото, дето му се искало! Игор се приближи отпред и прокара члена си по устните ми.
– Само нежно, както винаги, Валка…
Чукаха ме два хуя. Най-накрая Дима свърши, а после и Игор. Седнаха на каменната пейка и дишаха тежко.
– Валка, я ни измий…
Донесох тас с вода и започнах едновременно с две ръце да мия членовете им…

Те се възбудиха пак…
Чукаха ме още три часа, сменяха местата си, едновременно и един по един.
Изпитах няколко оргазма… Накрая, когато Игор свърши в мен, а Дима вече просто седеше обезсилен на пейката, аз направо се отпуснах и легнах на пода. Нямах никакви сили, за нищо… Игор каза, докато палеше цигара:
– Валка, нали не се сърдиш, наред ли е всичко?
Само кимнах с глава… Дима се понадигна:
– Е, момчета, добре си починахме!? Пак идвайте. Валка, ще дойдеш, нали?…
Само простенах в отговор:
– Че къде, мамка му, ще избягам от вас, копелета извратени…

Те зацвилиха като коне, а аз тихо се засмях в себе си… Просто нямах сили за бурни емоции…

Така продължи още няколко месеца, докато на някое началство не му дойде в главата мисълта да замени волнонаемните с обикновени войници – така ще е по-евтино… Уволниха ги… Последното „къпане“, няма да забравя, докато съм жив…

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук