Фотограф Бургас

Подаръкът

"Не трябва никога да те виждам," –каза тя. "Никой не трябва да те види как идваш или си отиваш. Ясно ли е?"
"Добре. Ще се вмъкна тихо, ще взема подаръка ти и ще си тръгна."
"Добре."


"И, не забравяй да кажеш Благодаря." Феликс и аз се познавахме от много дълго време. Като деца живеехме на разстояние два блока един от друг, и ходехме на едно и също училище след детската градина докато завършихме. Видяхме достатъчно един от дуг когато играх баскетбол и тя беше от другия отбор. Но за необясними за нас причини, никога не сме излизали заедно. И все пак, през годините имаше случаи когато помежду ни пламваше неудържимо привличане. Усещахме го, но никога не го последвахме. "Лайл," каза тя един ден докато се отдалечаваше от мен на баскетболното игрище, "Ти си сладък, знаеш ли?" Тръпка премина през мен когато погледът ми се спря на красивите й дълги крака, тръгна нагоре към заоблените й задни части и стигна до налетите й гърди под бяло-зелената тениска. Думите й ме стреснаха, но фактът, че на игрището имаше и други момчета, ме накара да се засрамя и аз в отговор се ухилих широко и запратих баскетболната топка право в коша. "Охооо, Страх ме е от теб!" каза тя и се отдалечи. Това беше най-подходящия момент, в който можехме да изразим какво чувстваме, но аз никога не забравих този магичен момент, нито полюшването на бедрата й докато се отдалечаваше....

Отдалечихме се един от друг когато тя се премести в Калифорния да учи в колеж, а аз се записах във Въздушните сили. Бях завършил университет, ожених се и се разведох. Тя също се бе омъжила, след това – разделила със съпруга си. Сега бяхме отново у дома, в Тексас, в Сан Антонио. Тя сега работеше като застрахователен агент, а аз бях пенсионирал се главнокомандващ, и работех като мениджър в местна производствена фирма. Преди година се срещнахме на едно парти и се видяхме чрез общи познати. Оттогава поддържахме редовна кореспонденция и по телефона, и по електронната поща. Все още не бяхме излизали, въпреки че телефонните ни разговори станаха по-свободни и лични. Това, което ставаше сега, обаче, за мен беше тотална изненада. То съдържаше обещание да издигне отношенията ни изцяло на по-друго ниво. "Страхотно. Ще откриеш ключа под килимчето пред вратата. Върни го обратно когато си тръгваш. "
"Мерси."
"Ами до утре, тогава. Ела в два следобед, ок?."
"Това си е среща."
"Да, и нещо повече. Чакам я с нетърпение." По едно време когато и двамата бяхме на 15, бяхме сигурни, че всеки е бил духовния приятел на другия в предишния си живот. Сега, с напредващите години, реализирахме професионалните си интереси. Тя беше сама, а аз имах объркана връзка, която още повече подхранваше силното ми привличане към Феликс. Когато имахме възможност, винаги дълго си говорехме за най-различни теми. В един от последните разговори се опитах да изразя привличането си към нея и възхитата си от нейната красота. "Знаеш ли, въпреки твоята скромност, красотата ти винаги е можела да спре дъха на човек."
"Наистина ли?"
"Мхм. Знаеш ли кога наистина започнах да го забелязвам?"
"Онзи ден на баскетболното игрище когато ми каза, че съм сладък."
"О, да! Тогава ти реши да се изфукаш и вкара баскетболната топка от центъра право в коша. Усетих гъделичкане в стомаха, още го помня.” "Нима? Не знаех."
”Много неща не знаеш за мен и не си знаел.”
"Уха! Предполагам. Винаги много съм се срамувал когато си била наоколо."
"Това го знаех. Дори се опитах да ти дам няколко ясни сигнала."
"Тогава си помислих, че просто си строга с мен. Усещах, че ти си момичето. Хубава, но строга."
"Е, ама ти никога ли не си чувал, че където има дим, има и огън?"
"Чувал съм. Но с теб това никога не можех да си го представя."
"Ха! Но аз не съм ти давала причина да ме издигаш на пиедестал!
"Предполагам, че майка ми е причина да съм такъв... Така са ме учили – да уважавам момичетата."
"Разбирам. Така, уважението значи ли, че момичетата са като крехки яйца, които могат лесно да се счупят?"
"Преполагам. Изживявал съм тежки моменти в които едва съм се удържал да не излея чувствата си. Особено когато те виждах с други момчета. Дори сега, понякога се чудя какво ли би било да видя истинската ти същност.”
"Привличането ти към мен винаги ми е било ясно, Лайл. Да си говорим истината, все още те намирам много привлекателен."
"Хубаво е да го зная. Това ме улеснява да изразя чувствата си.”
"Не хапя."
"Знам. Но все още се дърпам от това да се разкрия напълно."
"И какво е това, което толкова силно искаш да кажеш?"
"Казах ти. Бих искал да те видя разсъблечена."
"Ха! Дори с дрехи, всичко е явно. Нищо специално.” – изкиска се тя.
"Това е твоя гледна точка. Очите на притежателя виждат красотата, запомни го. „Наистина ли мислиш така?"
"Така го усещам”.
"Винаги съм си мислела, че това са просто мили думи, изречени от добър приятел.” "Никога не съм бил по-сериозен когато ти казах, че ти би могла да бъдеш най-прекрасния подарък за рожденния ми ден."
"Кога каза, че е?"
"Следващия Четвъртък. Ставам на 49."
"Бедничкият. Добре дошъл в клуба, флиртувайки като мен с голямото 5 -0, хехе”
"Мда, не толкова лесно колкото да флиртувам с теб. Кара ме да се чувствам все едно съм на небето. Времето сякаш ни се изплъзва. Дълго време те преследвах, знаеш ли..."
"А-ха! И какво каза, че желаеш за рожденния си ден?"
" Един прекрасен миг, Феликс, от ослепителната ти природна красота” "А-а-а-миии...., това би могло да се уреди, но при определени условия...."„Само кажи. Условията ще бъдат изпълнени.”
"Ще изпълня, желанието ти, Лайл, обаче никога не трябва повече да се докоснем, нито да си говорим. Ясно ли е? А, и колкото по-скоро си вземеш подаръка, толкова по-скоро трябва да си тръгнеш. Приемаш ли условията?”
"Разбрах напълно и съм съгласен.” Дъхът ми почти спря от вълнение.
"Добре. По-късно ще ти дам подробности. Става ли?"
"Става."

Тя затвори телефона, оставяйки в мен отчаян порив за близост.

После ми пусна писмо по електронната поща, оставяйки ми адрес и указания как да стигна до найната къща. След това отново ми писа, за да ми даде последни инструкции. Трябваше да пристигна точно в два часа следобед, да се кача по стълбите до втория етаж, да стигна до края на коридора, и да завия надясно към една малка дневна с диван. Щях да седя и да чакам на този диван, близо до една незаключена врата наблизо, открехната толкова, колкото да видя в огромното огледало отражението срещу мен. Станах цяло кълбо от нерви докато часовете минаваха бавно и се приближавах към уречения час. Събудих се, треперейки, в ранните часове на моя рожден ден. Първото нещо, което направих, беше да изтръгна кабела на телефона си, който ме свързваше с обкръжаващия ме свят. Изключих си и мобилния. Последвалата тишина беше смазваща. Жужащите звуци от уредите в кухнята ми се струваха по-високи от обикновено. Въздухът, който климатикът завърташе, ми напомняше звука от буря. Мислите ми ме върнаха към семейството ми и приятелите, които може би в това време вече се опитваха да ми позвънят, за да ме поздравят за рожденния ден. Ужасно много ми се искаше да ги чуя. В ужасяващата тишина се загледах в телефона и се сборих с желанието си отново да го включа. Изведнъж силно ми се прииска да се обадя на Филикс и да получа някакво потвърждение от нейна страна, че уговорката ни още важи. Наложих си да чакам и постепенно усещах как напрежението ме стяга. Гладът ми към това, което предстоеше да се случи прерастваше в отчаяна нужда. Ето защо се отказах да си включвам телефона, опасявайки се, че някой натрапник може да счупи лелеяното ми чакане. Не исках да се разсейвам в този специален ден. Изнемогвах в очакването си. Илюзорните ми видения от моя подарък бяха толкова силни, че обезсърчаваха всичките ми опити да укротя въображението си. Реших, че мързеливото дадесет и пет минутно шофиране до нейния паркинг ще ми стигне да пристигна няколко минути преди два. Сега ми се стори странно, че въпреки че се бяхме срещали много пъти, не знаех къде живееше тя.

По обяд влезнах в банята под душа. Пуснах топлата вода и щедри струи погалиха треперещото ми тяло. Докато се сапунисвах, ръката ми случайно докосна крещящото ми за ласка мъжество и тялото ми избухна в сладостен пламък.....
Пламтящата страст ме шокира. Потреперих, бързо охладих водата до напълно студена и ужасено се свих под пронизващите студени пръски, докато нервите ми малко се поуспокоиха.Подсуших се, напръсках се с афтършейв и си сложих парфюм. Облякох се небрежно, със смъкнати панталони, спортна тениска и кафяви кецове. Вратата с трясък се затвори след мен, с няколко крачки стигнах до паркираната отпред кола.Напомних си да карам внимателно. Последното нещо, от което имах нужда, беше еднопосочен билет към моята среща. Беше два без пет когато намерих ключа и влязох. Когато затворих входната врата, и тихо заизкачвах стълбите за втория етаж, се почувствах по-скоро като крадец, отколкото като воайор. В два часа на дивана чух как входната врата се отваря и се затваря. Потръпнах целия докато слушах как ключа се превърта в ключалката, и дочух леките й стъпки до стълбите. Дочух неясните фрази „Ще те виждам на всички стари познати места”, които си пееше и се изпънах от напрежение. Не чух кога влиза в стаята си. Шумолящ звук ме накара да открехна още малко вратата. Дъхът ми спря при гледката на отражението на изящно изваян гръб. Тялото й беше обърнато към стена, която не можех да видя. Прекрасните й форми бяха зашеметяващи – гладки заоблени рамене, тънка талия, която преливаше в стройни бедра. Тя носеше бяло бельо, което примамливо описваше заобленото й дупе. Никакво друго бельо не можех да различа. Чудех се дали носи чорапогащник или това беше тънка прашка. Изкривих си врата, за да видя още. Тя обви пръсти зад себе си, набра и издърпа нагоре тънка блузка на бели и сини ленти. Докато я повдигаше нагоре, изложи на показ гладката си кожа, обърна се с лице към огледалото, но се извърна надясно, за да остане лицето й в сянка. Посрещнаха ме две прекрасни заоблени гърди, които завършваха с широки тъмни ареоли и наедрели и щръкнали като черешки зърна. Слабините ми потрепнаха в болезнена конвулсия. Устата ми широко се отвори. Дишането ми се затрудни. И двете й ръце се плъзнаха с бавно движение по гладкия й стомах и корем, и тя се обърна, за да ми предостави пълен изглед към торса си. Със сведени надолу очи, като срамуващо се дете, тя обгърна една след друга гърдите си, повдигайки ги и притискайки ги към устните си, за да ги оближе бавно. Зърната й оставха влажни след устните й. Леките всмукващи звуци летяха през разстоянието до наострените ми уши. Гърдите й реагираха на докосването и лизането й, и се напрегнаха, зърнаха й се втвърдиха и щръкнаха. Взирайки се в мен, Филикс докосна бельото на кръста си, и бавно, малко по малко, започна да го сваля. Понякога се спираше, завъртайки бедра, за да ми покаже стегнатия си корем, пухкавия си триъгълник и меките косъмчета, който се губеха между краката й. Най-накрая прилепналите гащички се плъзнаха към коленете й, и аз се втренчих в голия й, кадифен заоблен задник докато тя се обърна към огледалото и се наведе напред, за да попадне погледа ми дълбоко в нейното интимно окосмение. Изтръпнах от алчната тръпка и вълнение. Щом очите ни се срещнаха, тя повдигна стъпало и изу от единия си крак неудобното бельо. След това изу и другия, и застана напълно гола, гърбът й проблясваше в процеждащата се светлина. Пулсът ми се ускори. Ушите ми писнаха. Дъхът ми застина. Тялото ми се напрегна и аз изпитах невероятна болка в отеснелите ми боксерки. С бавно и плавно движение Феликс се обърна към мен, отмятайки глава назад, с полузатворени замечтани очи. За известно време ръцете й се движеха бавно, обхващайки гърдите й, галейки корема и пухкавото хълмче между бедрата й, докато се извиваше в чувствен танц , в който похотливо завъртя бедра, с подканяща усмивка. Едната й ръка се спусна надолу по тялото й, плъзна се между бедрата й и погали срамните устни и започна да проучва нежната розова цепнатина между тях. Страстният й танц се забави, докато другата й ръка започна да гали гърдите й, нежно стискайки и повдигайки нежната плът, а пръстите й разтъркваха втвърдените зърна. Не можех да стоя мирен. Придърпах бедра към ръба на дивана и докато погледите ни се галеха, отворих ципа си и пуснах на свобода болезненото си оръдие. Започнах да разтривам твърдия си чеп докато гледах как пръстите й потъват дълбоко между гладките й бедра. Тя разтвори крака, и използвайки палеца и показалеца си, бавно разтвори розовите си устни. Розовата й разлистила се роза се разтвори пред погледа ми. Прозрачна течност се стече между пръстите й. Гледах хипнотизиран как Феликс вкара докрай средния си пръст в нея. Тя отвори уста и влажният й език облиза устните й. След това повдигна бедра докато се галеше. Меки стенания се изплъзваха от устните й и дългото й розово езиче жадно облизваше сочните й червени като череши устни. Движенията й станаха бесни. Тя се движеше бързо, отвори широко очи, за да погледне в огледалото, виждах как пръстите й бързо пронизват мократа й сливка. Осъзнах, че действията й са нещо повече от подарък за мен. Страстта на моята принцеса се бе превърнал в глад, който беше толкова желание да ми се покаже как се самозадоволява, колкото възпламеняваше нейния тих воайорстващ обожател, който тя знаеше, че в момента се потеше в невероятна жега. Това, което видя, я накара да разтвори очи от изумление и сласт. Бях на колене, с панталони, смъкнати до коленете, с ръце, сграбчили огромния ми твърд чеп. Ръката ми помпаше лудо докате се взирах в нея с очи, пълни със страст. Пробягвайки бързо по тялото й, ръцете й последователно галеха всяко едно разголено място, тазът й се повдигаше, за да посрешне проникващия й пръст. Бедрата й потрепериха. Замътеният й поглед възпламени моя, докато се гледхме през огледалото. Забързаните ни ръце докарваха телата ни до финалната страстна кулминация на пулсиращо удовлетворение. Чувственият й кулминационен стон отекна в пространството на стаята и достигна до мен, докато тя самата се извиваше на пода. Гърчещото й се тяло лежеше с крака, широко разтворени пред огледалото. Застиналата й ръка почиваше между гладките й бедра. След няколко тихи момента конвулсиите й утихнаха и тя се обърна към мен.

Помпащият ми юмрук, окъпан във влага, докара надървения ми чеп до финален спазматичен край. Строполих се без сили на пода, без дъх, докато ръката ми изстискваше последните капчици сперма от тялото ми. Въздъхнах, тя ме погледна и едва прошепна „Честит Рожден Ден”. След това, с чиста усмивка тя отвърна лице от мен и с леко помахване на ръката ми даде знак да разбера, че е време да си вървя.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

Real time web analytics, Heat map tracking

Последни коментари

Facebook

Background Image

Header Color

:

Content Color

:

Web Analytics