Фотограф Бургас

Прелъстяването

Животът й приключи с един сън.

Той не приличаше на нито един от тези, които тя някога беше виждала, или познавала, но от първия момент, в който очите им се срещнаха, светът й се промени.

 

След този сън долови глас във вятъра. Името й, изречено на нощния бриз, я събуди.

"Шейен..."

Тя се уплаши, сърцето й примря в гърдите. Не можеше да опише емоцията, спряла дишането й, когато чу гласа Му.
В сънищата си тя не беше себе си, не беше нито горда принцеса, каквато беше възпитавана да бъде, а слугиня, пионка на желанията, които никога не беше подозирала, че може да има. Тя Му беше робиня. Самото Му присъствие беше достатъчно да ускори пулса й, да запали кръвта й, и когато Той погледнеше в очите й, на света нямаше нещо, което тя да не можеше да направи, или да направеха с нея, само и само за да Му достави удоволствие. Тя откри нещо за себе си. Тя всячески искаше да му достави удоволствие, по какъвто и начин Той да искаше.
Когато го видя наяве, извън сънищата си, тя не беше сигурна дали сънува или не, трепетът, който я завладя до самата й същност беше трудно обясним на обкръжението й. Беше шок да види любовника от сънищата си наяве. Да бъде единствената, която може да Го види, реален като носа на лицето й, беше меко казано, последното нещо, което очакваше.
Тогава Той и се усмихна и се вгледа в очите й. Тя усети как светът се излъзва от нея, и се превръща в място, където съществуваха само те двамата. Спалнята в покоите, същата, в която тя спеше от дете, беше вече далеч от мисълта й, всичко, което имаше значение, беше Той. Обърна се и направи единственото нещо, за което можеше да мисли.
Побягна. Побягна далеч от него. Побягна от емоцията, която Той запали у нея. Побягна от връхлетяващата нужда, която се зароди в нея.
И тогава, вече не можеше да тича. Задънената улица, за която тя беше забравила, блокира пътя й, и тя вътрешно се прокле, останала без дъх...
Да тича на токчета не беше лека задача, и тя отчаяно се опита да си спомни къде беше ключът към скритото послание, едва поемайки си дъх.Времето запълзя бавно. Пред нея се намираше гола стена, зад нея – стоеше Той. Около нея в нощния бриз се носеше звукът от произнесеното й име. До ушите й достигнаха звук от стъпки и дишането й се ускори. Способността й да мисли, да разсъждава, бързо ставаше частица от миналото.

„Шейен.”

По дяволите, богове! Той беше точно зад нея.
„Шейен, дълго те чаках да дойдеш при мен тази нощ, най-накрая дойдох аз.” ”
Тя усети дъха Му по кожата на врата си, и краката й почти я предадоха от удоволствието което я връхлетя, удоволствие от осъзнаването, че Той беше истински, не част от въображението й, нейния любовник-демон.

"Шейен, не трябваше да идвам за теб. Ти знаеш къде принадлежиш.”

Ръката му на извивката на врата й я накара да изхленчи тихо, нещо, което тя отчаяно се опитваше да потисне от устата си. Докосването Му я накара безпомощно да застене от удоволствие, нещо , което я докара почти до ръба.

"Не, не, не, не. Ти не може да си истински. Как е възможно да си истински? Това, това е невъзможно! Нали?”

Тя се обърка, помнеше всички нощи на удоволствия, на болка, от неговоте ръце. Устата му, нещата, които тя Му каза, които Му позволи да направи с нея, усещането за Него, докато влизаше и излизаше от нея...

Нямаше отверстие в тялото й, което Той не беше обявил за свое, но това, да Го види сега тук... В самия й дом. С широко отворени очи. Умът й се опразни, и тя се замоли да се събуди. Това просто трябва да беше сън.Защо иначе никой друг не можеше да Го види?
"Малка моя, нищо ли не научи от времето, което прекарахме заедно? Мислиш ли, че аз, Сарис, не бих избрал кой е достоен да ме вижда?”

Сарис! Как можеше? И.. защо да не можеше?....

В продължение на много поколения се разказваше легендата за Бога на Демоните-Войни. Как унищожил своя брат-близнак заради светотатство към Най-Висшия, Върховния Бог Балилиел, в битка за Рая. Братът, който започнал война, обединявайки боговете, и Балилиел, в цялото си величие, подарил на Сарис божествена сила в името на това завинаги да бъде пазител на Най-Висшия, и да му бъде винаги на разположение. Сарис се заклел във вярност и бекористно изпълнение на възложеното, докато не срещнал истинската си любов, единствената, достойна в този свят да бъде завинаги до него. Най-Висшият трябвало да почака. Какво е една ера за един Бог – просто мигване на окото!

"Любима моя, съпоценна моя, време е. Дойдох за теб. Ти си Моя. От този момент нататък до вечността е нищо освен избледняващ спомен... Отговори ми, Шейен, приемаш ли ме? Като твой Господар, като твой спътник в живота, да принадлежиш на Мен и само на Мен. Завинаги?”
Хваната в капан, както и преди, чувствайки дъха му да гъделичка тила й, чувайки думите, които всяко момиче винаги си е мечтало да чуе, Шейен усети как сърцето и ума й се сливат в едно.

Да бъдеш обичан така силно от Бог беше привилегия. Да бъдеш притежание на Бога на Демоните-Войни, бе неописуемо. Докато насилваше мисълта си да приеме, усети как разкопчава пелерината й и закопчалката се залюля на пръста му.

Светът избледня при звука на доволния му смях, и протяжният вой на демоните отекна в ушите й.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

Real time web analytics, Heat map tracking

Последни коментари

Facebook

Background Image

Header Color

:

Content Color

:

Web Analytics