На вратата се почука и вътре нахлу млада жена, висока и тъмнокоса с дълъг шлифер, озъби се насреща ми и викна:
- Ти защо не ми вдигаш? Знаеш ли откога звъня? Мислиш, че съм длъжна да ти се извинявам ли?
- Аз не желая да си ми длъжна. Бих желала само да се вразумиш…
Тя не каза нищо. Беше посиняла от яд. Това бе сестра ми. Младо, хубаво момиче, но по лицето й личаха няколко синини, по устните си имаше дълги обеци, а шията й бе изцяло татуирана. Гледах я, и колкото по- дълго я наблюдавах, толкова по- силно се чудех… какво бе харесал той в нея. Какво го бе привлякло, или може би пък всичко да е било просто порив?!
Снощи мъжът ми се прибра късно. Миришеше на цигари. А не пуши. На алкохол. А не пие. Беше доста почерпен, а по цигарите разбрах, че е бил с Алиса. Нямаше нужда да го питам каквото и да е било, защото си каза всичко на един дъх…