Изнасилиха ме на сливенската гара

Моето не е история, а направо приключение. Пътувах аз към Варна и трябваше да се прекача на влака на гара Карнобат. Тъй като не бях пътувала от малка с влак, много се притеснявах. Всичко беше супер, но за мой късмет, вероято помните обърнатия тир на релсите и спирането на влаковете из цяла България. Точно тогава аз се оказах на път.

Във влака всичко си беше супер. Запознах се с младо семейство, което отиваше на море. Мъжът беше на 29, жената на 24. Симпатични и класически хора. Както си седяхме и си говорехме за Варна изведнъж влака спря. Помислих, че е поредната почивка или спирка. Продължихме си разговора и беше приятно. В един момент забелязах, че мъжа срещу мен няма бельо и му се вижда през широките гащи, забелената му главичка. Стана ми интересно и се облегнах на седалката за да имам по-добър поглед на пишока му. Приятелката му нищо не подозираше какво правя аз. Тъкмо ми минаваха мръсни мисли и дойде кондуктора и каза, че трябва да слезем от влака, защото има проблем и да чакаме на гарата.

Прекъснаха ми тайното забавление, но нямаше начин. Облегнахме се на една стена и зачакахме. По едно време казаха, че пътуващите за Бургас имат осигурен автобус и трябва да тръгнат сега. За тези към Варна ще трябва да изчакат около 3 часа.

Ядосахме се всички и протестирахме, но варненската група бяхме около 20 човека. Всички други бяха за Бургас. Моите нови приятели звъннаха на някой и казаха, че ще се върнат след 2-3 часа, и отидоха на гости на техни приятели. Останах сама.

Ей сега се подредих. Добре, че не носих багаж с мен. Седях на една пейка от ляво на гарата и чаках да мине времето. Всички се пръснаха по магазини на около, останахме няколко човека. И типично по български всеки на отделна пейка или ъгълче.

Много ми се доходи до тоалетна. Потърсих в гарата, но там имаше надпис на вратата – НЕ РАБОТИ. Чудно! А сега?

Позавъртях се, огледах се и видях една изоставена сграда. Нещо като кула за наблюдение. Разбрах, че там се ходи до тоалетна. Миризмата се носеше от далече. Забързах се и се шмугнах.

Влизам и си върша работата и какво да видя в тъмното, двама цигани...единия духа на другия. Изкарах си акъла и реших да побързам. Обаче единия дойде към мен и ми удари шамар. Аз изпаднах в шок. Исках да бягам и да крещя, но ме беше страх. Натисна ми главата към улигавения му кур. Започнах да му лапам, и се чудях как да избягам. Хуя му беше рязан и голям. Добре беше обръснат. Видимо беше около 35 годишен, набит и як циганин. Другия седеше и гледаше в страни. Сигурно и той беше влязал да пикае и беше изнасилен като мен.

След минута каза на другия, по-малкия циганин да мине зад мен и да ме лиже. Набития ром ми повдигна дупето и го насочи към по-младия. Младия ближеше мен, аз духах на другия. Този на който въртях свирка гледаше втренчено изверга и се кефеше. По-едно време си изкара кура от устата ми и вика на другия да дойде. Другия дойде пред него и понече да му духа. Обаче не позна. Мангала започна да пикае в устата му. Започна да се дави, но му се скара и започна да преглъща.

Гледах с погнуса, но не можех да избягам. След като се изпика го накара да изсмуче и последните капки урина. Вече почистен хуя, беше готов за продължението на свирката.

Духах му още 10 минути и ме обърна с дупе към него. Запона да ми ближе ануса и да прониква с език. Да бъда честна, хареса ми. До сега никога не бяха ми правили това. Другия клекна и засмука клитора ми. Чувството два езика да те работят беше страхотно. В един момент забравих какво ми се случи. Беше извратено, двама ме лижеха и около нас миришеше на тоалетна. По едно време едрия хвана дребния и го надупи. Каза ми да го държа и да му разтварям бузките. Изпълнявах за да не изям нов шамар. Леко потърка главичката си по ануса му и му го вкара бавно.

Усещах как дребния се дърпа, но нямаше избор. След 5-6 тласъка забърза и започна да квичи. Разбрах че се празни в задника на момчето. Изкара си рязко хуя и текна сперма. Обърса си пишока в тениската си и излезе навън. Аз седях и гледах без да кажа нищо.

Излязох навън след половин минута и се затичах към гарата. Имах чувството, че съм изцапана и всички ще разберат какво ми се е случило. Чудех се дали да потърся помощ или да премълча. Видях в чакалнята онова семейство и се забързах към тях. Оказа се, че след малко идва автобус за нас и трябва да се качваме.

Не споделих какво ми се е случило, но те разбраха че нещо не е наред. Не спряха да зарават въпроси, а аз им казвах че се чувствам изморена. Всъщност се чувствах мръсна, унижена и някак си възбудена. След два часа бях в град Варна и продължих към графика със задачи.

Вече не знам дали искам или не искам да посетя отново сливенската гара.