Фотограф Бургас

Изневярата

От известно време Николай подозираше, че съпругата му му изневерява. Бяха женени от три години и през последните месеци отношенията им бяха доста обтегнати. А в последно време Наталия започна и да избягва ласките му в семейното ложе. Какво не беше наред? Николай имаше хубава работа, която му носеше добри доходи

– работеше като архитект в голяма фирма и за която приятелите му завиждаха, съпругата му беше изключително красива жена и той беше горд с нея, стараеше се да й го показва по всякакъв възможен начин. Извеждаше я често вечер, ходеха на вечери, развличаше я, обсипваше я с подаръци. Опитваше се да й дава вниманието, от което тя имаше нужда, въпреки напрегнатото си ежедневие. Тя приемаше всичко това с нескрито щастие и връзката им вървеше повече от перфектно. По настояване на съпруга си Наталия напусна работата, която вършеше от половин година и се посвети изцяло на него. Преди сватбата дори говореха за деца. Сега тази тема стана табу. И Николай не можеше да си обясни защо.
Ето, сега в края на работния ден отново седеше облегнат назад в мекия си кожен стол и се взираше в телефона на бюрото си. Главата му беше празна, погледът – втренчен в прозрачните бутони с цифри. Дръжката на слушалката още бе топла от допира на дланта му.
Отново.
Отново не си беше вкъщи.
През изминалия месец Наталия почти не се задържаше в жилището им. Николай се принуждаваше в продължение на часове да звъни на мобилния й. Наталия никога не оставяше бележки, никога не оставяше гласови съобщения, въпреки че той многократно я беше молил за това. Напоследък му беше изключително трудно да намира общ език с жена си. Обясненията й бяха насила изкопчвани, Наталия се извиняваше с постоянно главоболие и отказваше да разговаря със съпруга си. След вечерята, прекарвана в многозначително мълчание, тя си взимаше душ и заспиваше.
Всичко това ужасно измъчваше Николай. Много пъти той се опита да поговори с жена си и да разбере проблемите й, но тя отхвърли намесата му с язвителните думи: „Какво те интересува, теб по цял ден те няма!”
Опитаха дори и семейна психотерапия. Безрезултатно. Наталия или почти не обелваше дума, или избухваше в луда истерия, и сеансите пропадаха.
Нещата отиваха на зле. Николай се измори от премълчани думи. Можеше да предполага две неща: или скоро ги чакаше развод, или Наталия си имаше любовник.
И двата варианта преобърнаха сърцето му. Наталия беше жената, с която искаше да остарее, любовта им беше луда и страстна и ги поглъщаше и двамата още като студенти. Мечтаеха за дом, за деца, за едно щастливо семейство. А сега всичко се сгромолясваше с гръм и трясък в очите на Николай.
„Къде са ми били очите, - питаше се той, „Къде е причината? Защо не съм забелязал, че е нещастна?”
Той вдигна слушалката и позвъни вкъщи, макар да знаеше, че домът им бе пуст.
След неколкократни позвънявания прозвуча равнодушния глас на телефонния секретар: „Здравейте, това е домът на сем.Стефанови. За съжаление не сме си вкъщи,....”
Николай не дочака и затвори. Докога щеше да продължава това?
Надигна се бавно от стола. Работният му ден отдавна бе приключил, но той като че ли беше изгубил представа за времето. Бръкна с ръце в джобовете си, някаква хартия прошумоля в десния. Николай извади понамачканата хартия – бяха билети за театър с днешна дата – навремето Наталия обожаваше да ходят. Той хвърли разсеян поглед към циферблата на стената. Часовникът показваше 20:30. По това време, ако я беше заварил вкъщи, щяха вече да са на път към театралната зала. Пръстите му пуснаха билетите в машината за унищожаване на документи. Дори не си спомняше кога ги е купил. Но имаше ли вече значение това?
Взе дистанционното и спря климатика. Осветлението в офиса загасна.
***
Уискито му се плискаше в златисти вълни по ръбовете на чашата. Николай си бе обещал, че това няма да го пропие, но въпреки това осъзнаваше, че се бе запътил направо към алкохолизма.
Седеше сам в хола, от тавана се спускаше приглушена светлина. Не обичаше силното осветление и си бе пуснал лека музика. Телевизорът работеше, но той въобще не му обръщаше внимание.
Чакаше я.
И докато я чакаше, решението съвсем ясно се оформи в главата му. Пресегна се през облегалката на дивана и взе оставения на малката масичка безжичен телефон.
***
Наталия бе красива. В разцвета на своите 28 години тя просто сияеше. Като я погледнеше човек, го пленяваше изклчючително силното й излъчване. Тя имаше вид на силна и решителна жена. Точно това у нея грабна Николай.
Не беше слаба, но фигурата й бе с точни пропорции и всичко й пасваше по мярка. Изглеждаше добре и тя беше доволна от себе си. С Николай бяха заедно вече пет години, но още нямаха деца. Тя не беше готова. Или по-скоро – не искаше. Николай така й не знаеше точната причина. Истината бе, че Наталия се чувстваше слаба и недооценена. Чувстваше се като бижу, затворено в кутия, предпазвано от слънчевите лъчи. Тя имаше нужда от себеизява, от това да вложи усилията си в нещо, да направи нещо стойностно. Да бъде значима. Откакто напусна работата си по настояване на съпруга си, нещата за нея постепенно се промениха. Николай го нямаше по цели дни, а на нея не й беше вече до развлечения. Не знаеше с какво да си запълва деня. Омръзна й да не върши нищо. Постепенно се отчужди от съпруга си, отдалечи се. Николай бе категоричен, че тя не трябва да работи, защото семейството им било достатъчно осигурено. Наталия се опита да спори с него няколко пъти, но той се ядоса още повече. Тя замълча.
Оттогава паузите им мълчание се увеличиха неусетно. Наталия започна да не се прибира навреме, закъсняваше. Казваше му, че била навън с приятелки, или е пътувала... Стигна се до момента, в който двамата почти не разговаряха.
Моментите им на близост й липсваха. Тя нямаше много приятели, тъй като почти всички работеха и това си беше нормално. А и тези, които имаше, не можеха да се нарекат повече от познати, с които да пийнеш едно бързо кафе. Всеки си имаше някакви неща за вършене.
Наталия се чувстваше самотна. Адски самотна. И най-лошото беше, че нямаше с кой да сподели всичката си мъка. Един ден, без да подозира, случайно намери някакво лечение на проблема. ...
***                      
Николай не беше сигурен, че съзнава това, което наистина прави. На монитора на компютъра си нетърпеливо чакаше да се появи картина от спалнята им. След няколко накъсани сигнала, изведнъж се появи образ, секунди по-късно се изчисти. Сателитът си вършеше добре работата. Техникът му се усмихна и махна отсреща:
„Знам, че ме чуваш, Ники, поставих няколко наоколо. Само да центрирам тази и след това ще тръгвам, че закъснявам с другия обект...”
Образът запремигва и секунди по-късно Николай видя собственото им широко легло от матиран махагон сякаш на два метра от себе си. Той взе телефона си и набра един номер.
„Сигурен ли си, че това чудо не се вижда?”
„Знаеш ли, човек, това е най-тъпия въпрос, който клиентите ми задават. Камерата е миниатюрна и много добре скрита! Не се полъгвай по близкия кадър. Просто технологията е нова...”
Николай се запита защо прави всичко това. Дори самата мисъл му бе неприятна. Все едно предаваше Наталия. Чувстваше се подъл. Чувстваше се като шпионин. Но нещо в мъжкото му его му подсказваше, че така трябва.
Камерата беше настроена така, че да започва запис всеки път, щом сензорът отчетеше движение в стаята, така беше настроена. В обедните си почивки Николай преглеждаше записите, но медията не съдържаше нищо значително. След четиридневно наблюдение се запита дали не започва всъщност да полудява. Наталия спеше до късно и се прибираше в семейното легло когато ставаше време за лягане. Дотук нищо подозрително. Николай взе да се чувства виновен. Това чувство на вина го загризваше отвътре като червей всеки път щом видеше Наталия, имаше чувството,че върши престъпление спрямо нея. Всеки път щом я погледнеше в дълбоките кадифени очи, сякаш мислено я питаше: „Знаеш ли?..”
По време на запис при приемащия сигнала компютър започваше да мига малко прозорче, в което Николай можеше да вижда какво се случва в помещението. Разбира се, той никога нямаше време да обръща внимание на такива самоиндикиращи се програми, затова преглеждаше архивните записи в свободното си време. На всичкото отгоре закъсняваше със сроковете в работата, проектите се довършваха мудно и това допълнително му създаваше напрежение. Почти всеки ден заедно с колегите си имаха съвещания, на които обсъждаха напредъка и проблемите. Срещите обикновено се проточваха около два часа и изцеждаха нервите на Николай. Добре, че поне бяха към края на работния ден, иначе съсипваха желанието за работа през остатъка от деня.
Поредния петък. Поредната среща. С изпилени нерви, Николай отчаяно имаше нужда от чаша кафе. На излизане от борд-рума началникът им ги освободи от работа половин час по-рано заради мача същия следобед. Николай не обичаше мач. Главата му щеше да се пръсне и се запъти към кафе-машината. С наслаждение наблюдава как пухкавата пяна на капучиното застила отвора на полиетиленовата чаша. Не обичаше чисто кафе. Чашата топлеше приятно ръката му. Взе си малко захар и се отправи към работното си място. Три захарчета. Винаги го пиеше с три захарчета. Когато се огледа, офисът се беше опразнил. „Сигурно е много грубо от моя страна да не пожелая лека вечер на колегите си.” – помисли си той и в същия момент осъзна, че въобще не му пука за тях. Настани се в удобния стол и започна да изсипва захар в капучиното.
В същия момент забеляза, че малкото прозорче на прогамата мига на лентата на туул-бар-а му. Бутна мишката и го отвори. Пред очите му лъсна Наталия, полусъблечена и в прегръдките на непознат, добре изглеждащ мъж. Определно беше по-млад от нея. Целият подскочи и разсипа захарта по бюрото си. Знаеше, че това, което вижда, се случваше в момента. Не можеше да повярва на очите си. Целият почервеня от гняв и ревност. До последно се надяваше, че всичко е плод на параноята му. А сега гледаше как собствената му съпруга се отдава на съвършено непознат мъж в собствената им спалня. В първия момент изпита непреодолимото желание да скочи, да запали колата и да пребие и двамата. Гледката обаче не му позволи да стане от стола. Николай седеше като закован пред монитора, вперил поглед в прозореца и двойката пред очите му и не можеше да помръдне. Чашата с горещо капучино виеше струя топла пара над пенливата си шапка. Николай забрави и капучиното, и захарта, и главоболието си. Виждаше ги съвсем ясно.
Ръцете й се плъзгаха по широкия гладък гръб на непознатия - същите тези ръце, с красиви лакирани бледорозови нокти, неведнъж оставяли следите си върху кожата на Николай, сега леко забиваха върховете си в раменете на мъжа, докато той обсипваше нежната й шия с целувки.
Продължи нагоре. Наталия посрещна плътните му устни и с желание разтвори своите. Езикът му се плъзна в устата й, жаден и търсещ нейния. Целувката им бе страстна и продължителна. Целувка на двама, които сякаш не се бяха срещали дълго време. Ръцете му жадно прегръщаха тялото й, той бавно освободи рамото й от тънката презрамка на червения дантелен корсет. Николай не знаеше, че тя притежаваше толкова еротично бельо. В него Наталия изглеждаше изключително съблазнителна. У него се надигна оше по-силен гняв. Всъщност това си беше цял комплект – по стройните й крака прилепваха мрежести чорапи, заловени за червен дантелен колан.
Устните му отново се спуснаха надолу, проправяйки си път към гърдите й.   Нежно лизна набъбналото зърно през дантелата. След това целуна и другото. Наталия изстена и отметна назад глава, заравяйки пръсти в косата му. Чевръстите ръце на мъжа бавно развързваха панделките отпред, докато я целуваше, и полека го разтваряха. Николай можеше да долови тихите стонове, откъсващи се от устните на съпругата му. Гледката го подлудяваше, но той не намираше сили да се махне.
Пръстите на мъжа развързаха и последната панделка. С едно движение разголи гърдите й, освобождавайки Наталия от дантелата. Николай обожаваше гърдите на жена си – бяха стегнати, заоблени, с примамливи щръкнали зърна, можеше с часове да им се наслаждава, гали и целува.
Сега обаче ги галеше друг. Непознатият жадно засмука настръхналите й зърна, изтръгвайки от Наталия стонове на наслада. След това дланите му обхванаха гърдите й и той нежно потърка връхчетата им с палците си.
Някакси през замъгления си ум Николай установи, че слиповете са му отеснели. Изведнъж партьорът й я грабна и я положи на мекото легло. Наталия, премаляла от желание, протегна ръце към него. Той се надвеси над нея, обсебвайки я с устни.
Ръцете му галеха бедрата й и бавно ги разтвориха. Той нежно се заигра с ухото й и леко плъзна върха на езика си навътре, докато пръстите му се спуснаха надолу по венериния й хълм и погалиха нежната й женственост през дантелата. Наталия се изви назад от удоволствие и тихичко изстена, ръката й притисна дланта му към коприната между бедрата й. Окуражен, той започна да я гали по-интензивно, но все така нежно. Пръстите му се намокриха от влагата й. Това го възбуди още повече, той се отдръпна от нея и като хвана бельото й, го разкъса. Наталия тихичко извика.
Пръстите му се обхванаха прасците й той широко разтвори краката й. Остана надвесен над нея няколко секунди, наслаждавайки се на прелестната гледка. Нежната й роза се разкри пред пред него, розова и влажна от възбуда, готова за ласките му. Очите на Наталия блестяха, по бузите й бе избила руменина. Той не се поколеба и се приближи към съкровището, което му се предлагаше.
Тя го очакваше. В мига, в който почувства горещия му дъх на милиметри от кожата си, затвори очи. И го усети. Влажният му език я погали по цялото продължение на нежната й роза и тя изстена. Соковете й се сляха с неговите. Миг по-късно устните му нежно засмукаха набъбналия и клитор. Наталия отметна глава на възглавницата и зарови пръсти в косите му, притискайки го към себе си.
Устата му бе едно с нея. Тя бе едно с него. Разточителните му ласки я разтопиха и тя просто му се отдаде. ...


Следва продължение...

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

Real time web analytics, Heat map tracking

Последни коментари

Facebook

Background Image

Header Color

:

Content Color

:

Web Analytics