Фотограф Бургас

Ексхибиционистка по принуда

Нанси беше почти на границата на търпението си, докато търкаше усилено сифона на кухненската мивка. Сифонът вече блестеше и тя знаеше, че просто трябваше да се занимава с нещо, докато чакаше Уенди да пристигне този следобед. „Успокой се”, каза си тя, „или ще получиш нервна криза преди Уенди дори да успее да завърши”.

 


Нанси остави настрана почистващите препаратии си наля обичайната чаша вино, след това прекоси дневната и седна на дивана да чака Уенди. На масичката за кафе пред нея беше касичката със спестявания от лятната й работа, която беше поставила там предварително и вълнението й отново продължи да расте,когато се зачуди кой от всичките единадесет плика с бъдещото назначение щеше да избере Уенди днес. В края на краищата, това всъщност нямаше особено значение, тъй като те всички бяха сходни и всички до едно представяха задължението за Уенди да се покаже напълно разголена на непознати за сравнително кратко време. Тези летни ‘работи’ имаха задачата да подготвят момичето за следващата фаза от обучението й през есента. Все пак мисълта за тази възможност събуди у Нанси още един порив на вълнение; тя дори не знаеше какво й беше приготвила Уенди този следобед.

 Нанси се замисли колко далеч беше стигнала младата й довереница под нейно опекунство. Тя беше убедена, че макар сега Уенди да беше покорна, така и имаше ексхибиционистки наклонности, въпреки че те бяха дълбоко потискани допреди Нанси да ги отключи. Тя се чувстваше като някой археолог, който търпеливо изчеткваше слоевете от психиката на Уенди, за да открие тайните, скрити под повърхността. Това да вижда вътрешната битка между съзнанието й,което наистина биваше потъпкано от публичното излагане на голата й плът, и нейното подсъзнание, което надделяваше и я принуждаваше да да се подчинява, беше нещо, което бе изключително възбуждащо да се гледа. Не, със сигурност не можеше да избере по-подходящо момиче, което да изпълни фантазиите й по-добре от Уенди.

Нанси взе дистанционното и включи телевизора, след това загледа отново дигиталния запис от приключението миналата седмица край езерото Ръдърфорд. Там на екрана беше Уенди, тялото й лъщеше от плажното олио, разхождайки се гола по плажа докато дузина зяпачи я гледаха ненаситно. Нанси беше гледала записа отново и отново през последната седмица, представяйки си себе си в ролята на Уенди, докарваща себе си до многобройни оргазми. Тя беше готова да даде почти всичко за да разменят местата си... да бъде млада и красива, и да върви срещу себе си и желанието си да изложи тялото си публично. И тъй като това не беше възможно, тя трябваше да се приготви за следващото грандиозно нещо -  да живее посредством експлоатирането на момичето по този начин. Това беше крайно вълнуващо за нея.

Нанси се притесняваше постоянно, че нещо може да се случи , нещо, което да разруши това, което тя търпеливо и внимателно беше създала. Тя играеше опасна игра и собствената й кариера и репутация бяха изложени на риск, ако се разчуеше публично. Така неочакваното появаване на Сандра – една от доцентките на Уенди – на езерото миналата седмица щеше да се окаже катастрофално, ако я беше видяла как насърчава Уенди. За щастие, тя беше достатъчно далеч , и г-жа Клейтън не я беше забелязала, но това само й напомняше, че трябва да поддържа дискретна дистанция докато Уенди се показва публично. Това беше също и причината да накара една от приятелките й ,Маргарет, да прави снимки и клипове, докато беше още собственичка на магазин за бельо, и не й пукаше ако някой от колежа й я беше видял да взема участие в голите разходки на Уенди.......

 Нанси също така знаеше, че Уенди се е прибрала у дома за няколко дни по-рано същата седмица и това малко я тревожеше. Очевидно тя не можеше да спре момичето да посещава дома си, но разстоянието и промяната в сценария можеха да накарат Уенди да промени визитите си. Но тя се прибра няколко дни по-късно и беше готова за започне летните уроци от следващата седмица, така че Нанси беше убедена, че рибката е достатъчно клъвнала...

 
Нанси погледна часовника си, Уенди трябваше да е тук всеки момент. Тя изключи телевизора и загледа развълнувано папката с летните оферти, след което хвърли поглед през прозореца. Беше слънчев следобед. Днес щеше да бъде горещ.

Уенди

Не съм сигурна колко дълго стоях пред вратата на Нанси без да почукам, но със сигурност трябваше да има няколко минути. Понечих да почукам няколко пъти, но не можах. Всички убеждения, които бях затвърдила в следвие на цял ден самонавиване, внезапно изчезнаха. Вратата се отвори, точно като понечих да  направя втори опит. „Цял ден ли ще стоиш там, мила моя?” попита Нанси, като отстъпи от вратата, за да мога да влеза.


Първото нещо, което видях при влизането си беше папката с летни оферти на масичката за кафе, и стомахът ми се сви в няколко нервни тръпки. Стоях в дневната й стая, чакайки инструкциите си, но Нанси стоеше мълчалива , като че ли очакваше да кажа нещо. Най-накрая, тя проговори. „Какво, никакви изисквания, или молби или договорки днес?”

"Не, Нанси," въздъхнах аз, "Тук съм както искаше и ще направя каквото се иска днес от мен."

"Това е чудесно, Уенди," отвърна тя с вбесяващата си самодоволна, мазна усмивка. "Мисля, че достигна етапа, който е много важен за теб. Да се навяваме, че  ще се освободиш сега от тези глупости и ще продължиш нещата с по възможност същото безгрижие и забава." Безгрижие и забава? Изкушавах се да отвърна нещо остро, но си помислих, че е по-добре да си държа устата затворена.


"И така," продължи тя, "Мисля, че е време да установим за теб няколко основни правила. Първо, от сега нататък искам да се разсъбличаш веднага като пристигнеш и без да бъдеш молена за това. Възможно е да има случаи по-нататък, в които да напускаш къщата облечена, и аз ще ти казвам, ако това се предвижда, но никое от летните ти занимания оттук нататък не предвижда някакви дрехи." Властническия тон на Нанси беше прекъснат от кратко изхилване към последния коментар. Тя спря да говори и ме погледна очакващо.

Изхлузих сандалите си и плъзнах презрамките на лятната си рокля надолу по рамената си. Тя се свлече надолу по тялото ми до пода, и аз я прекрачих. Очите на Нанси се разшириха, когато видя, че не нося нищо отдолу. Знаех, че ще приеме това като още един знак за моето подчинение, и беше така. Нямаше повече въпроси какво щеше да се случи днес , и аз не чувствах нужда да нося допълнително дрехи, които така или иначе щях да сваля. По лицето на Нанси се разля широка усмивка и тя ми нареди с жест да седна на дивана.


Погледнах нервно към папката с летните занимания пред мен, докато Нанси придърпа един стол и седна от отсрещната страна на масичката за кафе. Знаех, че нямаше да харесам каквото и да беше, но просто кимнах. "Реших всяка от задачите ти това лято да продължат поне двайсет минути. Мисля, че е достатъчно време, като се има предвид къде ще се обучаваш. Достатъчно е като време, което да те накара да бъдеш уверена и да ти позволи да напреднеш, за да избегнем това, което не ти е по силите още."  Радвах се, че Нанси не знае за късното ми прибиране полугола до вкъщи, което траеше няколко часа, или можеше да реши, че двайсет минути е много малко. Все още звучеше като вечност да бъда гола навън , посред бял ден.


"Ако някоя от тези задачи не се изпълнят за двайсетте минути," продължи тя, "тогава ще те накарам да направиш допълнителна разходка през цял магазин, за да наваксаш. Така че имай го предвид, Уенди, че ако се изкушиш да се впуснеш в днешната си задача."

"Нанси, как да знам кога са изтекли двайсет минути? Не е каот да нося часовник. Ще ми кажеш ли кога или ще ми дадеш сигнал?”

"Опасявам се, че не, мила моя. Предполагам, че трябва да развиеш усета си така, че да разбереш кога са минали минутите."

"Значи ако съм подранила само с една или две минути, пак ще се наложи да вървя гола през целия магазин?"

"Точно така. Някои от задачите, като тази от езерото Ръдъррфорд миналата седмица, ще отнемат лесно двайсет минути. Но за някои други, определено ще трябва да си внимателна. "

Мисълта да вървя разголена през цял магазин като допълнение или каквото и да е друго, през което щях да премина днес, беше повече от разстройващо. Реших, че по-добре да се уверя, че са минали двайсет минути, и припряно изтеглих задачата от папката. " И така, Уенди, нямаш никакви други въпроси преди да започнем?" попита тя.

"Да. Попитах те преди малко колко често ще трябва да го правя, а ти самата веднъж ми каза, че твърде много съм се разбързала, и че ще бъде веднъж или два пъти месечно. Така че от кога ще започне всичко? Досега ме караш да се събличам много повече от веднъж или два пъти месечно.Колко дълго ще отнеме всичко, преди да съм напълно обучена?"
"Зависи колко напредваш. Поне до началото на следващото лято."

"Значи дотогава ще трябва да го правя само веднъж или два пъти на месец, така ли?"

"Не е задължително" отговори Нанси,"Както казах, едно или две основни приключения на месец. Това означава да прекараш цял ден или повече навън, гола. Ще се виждаме по-често от уговореното за малките закачливи приключения както правим днес."

Устата ми увисна."Смяташ това за ‘малко?'"

"О, да, напълно! И ти също ще започнеш да мислиш така, Уенди. Дотогава ще се виждаме всеки съботен следобед през лятото и ако това сработи добре, можем да продължим заниманията и през есента, като започнат лекциите ти."

Докато слушах как Нанси обяснява бъдещето ми – за нещо едва поносимо, и неочаквано, знаех, че това наистина ще се случи. Понаместих се нервно на дивана и загледах буркана с летни приключения.  Listening to Nancy describe my future – and barring something unforeseen happening I knew this was going "Така че да извадим един плик оттам и да видим какво ще правим днес?" Мразех, когато използваше „ние” за да опише какво ще правя АЗ, като че ли тя също щеше да се подвизава гола около мен. Поколебах се за момент преди да достигна буркана.

"А, задръж," каза Нанси, като вдигна буркана, разклати го за да разбърка писмата.  "Ето така," доволно отбеляза тя и постави буркана пред мен. Ръката ми леко трепереше, докато вадех плика и нервно започнах да го разпечатвам. Поех си дълбоко въздух и започнах да чета какво беше написала Нанси върху картичката с големи черни букви:

РАЗХОДИ СЕ ГОЛА ПРЕЗ ТЕРЕН КЕГЛЕР

Терен Кеглер. Бях чувала това име и преди, но не ми говореше много. Знаех,че е някакво туристическо място около реката в северната част на града, но с това се изчерпваше информацията. Определено да вървя гола през мястото щеше да бъде просто ужасно...

"Нека да го видя!" възкликна развълнувано Нанси и й подадох картичката. "О, това е добро! Била ли си преди там?"

"Не.Мястото не ми е познато."

"Ами, предполагам,че ще променим това днес, нали? "каза тя с широка усмивка.


ТРИ ЗА ПЪТЯ ThreeForTheRoad


"Просто обожавам начина, по който зърната й постоянно щръкват, когато е гола," каза Маргарет.

"Знам," отвърна Нанси."И ниският мъж с кануто също излиза да подиша въздух."

"Чудя се дали ще се самозадоволява отново в колата? Миналата седмица беше твърде кратко."

"Обзалагам се, че ще поиска, дори и да се удържи този път."

"Тук съм," казах аз от задната седалка. "Чувам всичко, за което си говорите."  Господи, мразя когато говорят за мен по този начин. Нанси се захили от шофорското място и двете продължиха да си говорят. Предполагам,че Маргарет трябва да е официален член на нашия малък екип, защото я взехме по пътя за Терен Кеглер, и тя носеше цяла чанта с фотографска и видео техника.

За щастие разговорът се обърна към горещото време, и четири-седалковия седан на Нанси излезна на магистралата. Днес беше първия 38-градусов летен ден и Нанси беше пуснала климатика на макс, което накара зърната ми да се втвърдят още повече. Загледах се през прозореца в сменящите се картини и мислено се опитах да се подготвя за това, което предстоеше. Нямах идея за мястото, пред което щях да се разхождам. „Нанси, колко дълго мислиш, че ще ми отнеме такава разходка, ако отида на някое нормално място?”

"Аз го извървях, докато планирах това,и ми отне над десет минути" каза тя.

"Десет? Как да ги разтегля тогава до двайсет?" Изглеждаше нелепо, че звуча толкова отчаяно, но наистина не ми се искаше да добавям допълнителна разходка към този парад на унижението.  

"Ами, не трябва. Има супермаркет близо до Кеглер, който би се зарадвал на голо посещение от теб днес” „Бих го привършила и това с един удар”, казах аз .

"Можеш да позираш и на Маргарет за снимки, или на някои от онези туристи, които ще те снимат." Звучеше ужасно.

Чувствах се нервно.

"Ще бъде просто разходка от А до Б през пешеходната зона на Кеглер. Ще ви оставя с двете с Маргарет и след като започнете, ще закарам колата до другия край, където ще се намерим отново. Много е лесно, наистина.”

"Не познавам района," казах аз „Как ще се ориентирам накъде да вървя?"

"Маргарет знае," отвърна Нанси. "Тя ще бъде с теб."

Пред себе си виждах знака за изхода на Кеглер и мога да се закълна, че когато Нанси обърна колата, сърцете ми биеше толкова силно, че на другите със сигурност им се е струвало като бас от колоните на колата й.


Зона Кеглер

Бяхме паркирали пред къща, висока около половин блок, с близко кафене, с което маркирах началото на площадката. Маргарет беше наистина развълнувана, изскачайки от колата готова за снимки, заснемаща ме как слизам и започвам нудистката си разходка. Нанси беше вече нагласила огледалото си за обратно виждане, така че можеше да ме види, и погледът й се беше съсредоточил върху мен. „Какво изпитваш сега, Уенди?"

ЧАСТ 2
Следва продължение...

Real time web analytics, Heat map tracking

Facebook

Background Image

Header Color

:

Content Color

:

Web Analytics